Легенди

Легенди за Копривщица.

Легенда за Жупата.




Предполага се, че стари пътища свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище са имали кръстопът на днешна Копривщица. Разположено в котловина, покрито с красива, зелена трева и напоявана от р. Тополница, това било отлично място за почивка на кервани, пътници и търговци. Заради благоприятните условия в района се заселило старобългарско семейство със своите стада и така поставили началото на ново селище. То получило името „Жупа“. С увеличаване броя на хората се увеличавал и броя на къщите и така се сформирали малки общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор – Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек заради свои специфични черти, занимания или случки свързани с него. От там са и имената на махалите, които са останали и до днес (някой).




копривщица

Болярката от Рила.

Друга легенда отнасяща се за Копривщица гласи, че млада жена се заселила на мястото на днешния град, защото смятала, че ще е добре да отглежда добитък тук. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин, днешна Турция да измоли султана за ферман, които да указва, че тя е владетелка на Копривщица. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица – Авраталан – женска поляна. Преданията гласят, че турчин нямал право да минава през селото с подкован кон, а жителите можели свободно да носят оръжие. От благодарност и почит към болярката, жителите на селото после я нарекли Султанката.

Има шанс двете легенди (плюс първата) да са свързани. Копривщенци не са се женили за хора от селото, а си търсели жени от други села. Вероятно за да разширят землището или да допринесат за повече хора. Не е изключено някой от тях да е взел болярска щерка.

Копривщица – град от бежанци.

Поредното твърдение за създаването на града е, че след падането под османска власт, в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове и стадата им. Сред тях имало трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин. Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали до толкова, че станали имена на съществуващите днес махали в града.

Легендата за Сополивите камъни.




Копривщица явно е пълна с легенди? През 18-19 век, Копривщица е имала 12 000 жители и още е била село. Управлението на това село било под формата на матриархат. Скотовъдството и занаятчийската работа не били достатъчни да се изкарва нормално препитание, мъжете масово ходили на гурбет. На няколко километра от селото, пътят към Пазарджик и Пловдив е водил гурбетчиите до Цариград и Близкия изток. Преди обаче да се спусне надолу към Стрелча, пътят преминавал през местност пълна с каменни морени. Това било мястото където семействата изпращали мъжете на това мъчително пътуване. Толкова много сълзи били проливани там, че камъните се сдобили с името Сополивите камъни.

 

Koprivshtitsa.info © 2017